За книгата: година / Написах тази история преди шест години. Просто защото исках да го напиша - след като посетих руините на училище в полуизоставено село, където майка ми някога е живяла и учила. Беше болезнено и обидно да го гледам... Тогава още не знаех, че историята ще послужи като "отправна точка" за цяла поредица от книги, включващи града на Фирсанов (почти истински), младите жители на този град и околностите му (напълно реални), както и - Пътят (питайте Владислав Петрович Крапивин - той знае по-добре...). Но се случи така, че светът около нас започна да се променя много бързо към по-лошо (или някой наистина мисли, че се е променил КЪМ ДОБРО благодарение на мъдрата грижа за БВП?) И някак веднага, рязко, осъзнах, че не може било че опръсканата с долари и хероин кофа, която ни се предлага като „светло бъдеще“, беше единственият възможен вариант, а нашето минало (миналото на майка ми и дядо ми) е „проклето тоталитарно наследство“. Затова за мен историята придоби нов смисъл. Е, за вас ще звучи за първи път. Вече сте се запознали с неговия главен герой на страниците на „За тези на пътя“. Поглед, наистина. Но след около месец той ще се появи - отново като главен герой и по някакъв начин дори Героя - в книгата ми „До сутринта или Тайната на една незабележима задънена улица“, която в момента завършвам. Бъди готов, читателю мой. И моите герои винаги са готови. И това е коренът на надеждата, изворът на истинското знание, че Били Гейтс не е против Че Гевара, че скоро нови момчета ще се събудят от нови песни, нови крила ще се вдигнат, алени крила... Олег Медведев. Алени крила